Подбел (Tussilago farfara)

Подбел (Tussilago farfara)

Наименование на български: Подбел, търкалеста билка, конско петало, магарешка диря, мащеха, бяло копито, кървавиче, марта, брандушки, лопен, подвалка, марта;
Наименование на латински: Tussilago farfara;
Наименование на английски: coltsfoot (tash plant, ass's foot, bull's foot, butterbur, coughwort, farfara, foal's foot, foalswort, horse foot and winter heliotrope); 
Вид: многогодишно тревисто растение; 
Произход: Европа и Азия;
Разпространение: навсякъде из България, на малко по-влажни места, расте дори в градинките в жилищните райони;
Описание: зелени листа с бели власинки от долу, от където е името му; единични цветове, приличащи на цветовете на глухарче, на дръжка, покрита с люспи;
Размножаване: чрез семена и коренище;
Период на цъфтеж: след снеговете, по различно време в зависимост от надморската височина;
Приложение: Медицинско растение в традиционната медицина, известно от дълбока древност; Подбелът има многостранни действия. 
Да се използва внимателно, защото може да има и негативни, токсични ефекти. 

Снимка: Люлин планина, април, 2006 г.

Планински минзухар (Crocus veluchensis) в Рила

Планински минзухар (Crocus veluchensis) в Рила

В Рила планина се среща и бяла разновидност на планинския минзухар.
Снимката е от района на река Бели Искър над град Бели Искър, април, 2008 година.
Информация за Планински минзухар (Crocus veluchensis)

Обикновена шипка (Rosa canina)

Обикновена шипка (Rosa canina), плодове

Наименование на български: Обикновена шипка
Наименование на латински: Rosa canina
Наименование на английски: Dog rose
Вид: многогодишен, бодлив храст;
Разпространение: поляни и редки гори, в равнини и планини до 2000
Описание: светлорозови цветове с пет венчелистчета;
Период на цъфтеж: май-юли; плодовете узряват през септември-ноември;
Медицинско растение; Плодове имат изключително високо съдържание на витамин С. Съдържат се и други полезни вещества. От тях се прави чай. Плодовете могат да се правят и на мармалад.

Снимка: около Перущица, ноември 2013г.

Обикновена сърнела (Macrolepiota presera Sing.)

Име:

Обикновена сърнела (Macrolepiota presera Sing.)

Обикновена сърнела, Macrolepiota presera Sing.
Описание:
Гугла: Млада - яйцевидна, по-късно - конусовидна, стара - плоска, в средата с гърбица, 10-30 см; кожичката при младите гъби е еднообразно светлокафява, при нарастване се напуква на едри, стърчащи люспи, между които се вижда влакнесто месо, само в средата не се напуква и остава кафява
Пластинки: Свободни, ъглести, издути, широки 10-19 мм, белезникави, с възрастта слабо червенеещи или с червеникав отенък
Споров прах: Бял
Пънче: Цилиндрично, в основата луковично заоблено, 15X30 - 2-4 см (в луковицата), младото е кафяво, с нарастването кожицата се разпуква на неправилни ивици, между които се вижда бяло месо; пръстен подвижен, бял отгоре и кафеникъв отдолу, разположен в горната третина на пънчето
Месо: Меко, нежно, старото - жилаво, в пънчето влакнесто, дървенисто, белезникаво, при нараняване не променя цвета си, с приятна миризма и вкус на орех
Месторастение
В гори, на светли места и поляни, от юни до октомври
Значение
Вкусна ядлива гъба, която може да се приготвя по различни начини, подходяща за консервиране и сушене
Снимка: Над Дебръщица, октомври 2011г.

Слез, Горски слез (Malva sylvestris) през ноември

Слез, Горски слез (Malva sylvestris)

И през ноември слезът продължава да цъфти.

Статията за Слез, Горски слез (Malva sylvestris).

Обикновена челядинка, Джунджулка, Гвоздейка (Marasmius oreades)

Обикновена челядинка, Джунджулка, Гвоздейка (Marasmius oreades Fr.)

Име:
Обикновена челядинка, Джунджулка, Гвоздейка (Marasmius oreades Fr.)
Описание:
Гугла: Тъпо конична, после широко дъговидна, с тъпа гърбица, по края слабо набраздена и назъбена, 2-5 см; във влажно състояние червеникаво-охрена, суха - много по-светла, бледоохрена, еластично-месеста
Пластинки: Възредки, доста дебели, широки, често в основата жилкувани, към пънчето заоблени, свободни, редуващи се с по-къси, в средата най-широки
Споров прах: Бял
Пънче: Цилиндрично, плътно, жилаво, по-бледо от гуглата, 4-7Х0.3-0.4 см, младо - фино бяло наплъстено, по-късно голо
Месо: Бяло тънко с приятна миризма и вкус; сухите плодни тела след дъжд оживяват и продължават развитието си
Месторастение: По пасища и ливади, край пътища, по-рядко в окрайнини на гори, често в самодивски кръгове; от април до октомври, много разпространена
Значение: Добра ядлива гъба, подходяща за супи
Снимка: Над Дебръщица, октомври, 2005г.

Красив минзухар (Crocus pulchellus)

Красив минзухар (Crocus pulchellus)

Наименование на български:  Красив минзухар
Наименование на латински: Crocus pulchellus
Наименование на английски: Crocus pulchellus
Вид: тревисто луковично растение;
Разпространение: поляни и редки гори до 1500 метра надморска височина;
Описание: светлолилави цветове с по-тъмни жилки; тичинките му са бели, за разлика от паласовия, на който са жълти;
Размножаване: чрез луковици;
Период на цъфтеж: септември-ноември;
В градината: Този вид минзухар е култивиран и за градини. Името му и на латински означава красиво цвете;
Естествени находища: Южна България, Северна Гърция, Турция, Сърбия, Македония

Снимка: Кърджали, дерето, където би трябвало да е папрата венерин косъм, октомври 2012г.

Цикорията през есента

Цикория (Cichorium Intybus) през есента

През есента на втората година листата на цикорията (Cichorium Intybus) са точно като на глухарчето.
Това съвсем ясно се вижда на снимката на едно растение в пясъка на плажа.

Снимката е от края на септември 2013г, плажа на Велека, Синеморец.

Бодлив залист, див чемшир (Ruscus aculeatus)

Бодлив залист, див чемшир (Ruscus aculeatus)

Наименование на български:  Бодлив залист, див чемшир, миши чемшир
Наименование на латински: Ruscus aculeatus
Наименование на английски:
Вид: вечнозелено полухрастче;
Разпространение: Расте из храсталаци и редки широколистни гори до 1000 метра надморска височина;
Описание: тъмно зелено изправено растение с твърди листа и топчести червени плодчета, растението е двудомно;
Размножаване: чрез коренище и семена;
Период на цъфтеж: март - април;
Медицинско растение; За лечение се използва коренището, което води до намаляване на количествата му; Забранено е да се събира, освен за лични цели.

Снимка: край Аркутино, септември, 2005г.

Жълта папаронка (Glaucium flavum)

Жълта папаронка (Glaucium flavum)

Наименование на български:  Жълта папаронка, Папаронка, Жълт мак, Рогатец
Наименование на латински: Glaucium flavum
Наименование на английски:  yellow hornpoppy, yellow horned poppy
Вид: тревисто растение
Разпространение: Расте по крайбрежни пясъци, скалисти и каменисти места.
Описание: жълти цветове; синьо-зелени стъбло и листа с дебел восъчен налеп за предпазване от изпарение на вода;
Размножаване: чрез семена;
Период на цъфтеж: май - октомврим
Внимание: Всички части на растението, включително семена, са токсични и може да доведе до редица симптоми до и включително дихателна недостатъчност; Но се използва се като лечебно растение;


Снимка: Синеморец, на плажа, 2013г.