понеделник, 7 септември 2020 г.

Живовлекова лаваница (Alisma plantago-aquatica)

Наименование на български: Живовлекова лаваница
Живовлекова лаваница
(Alisma plantago-aquatica)

Други наименования на български: жабина лъжичка, жабник, жиловлековидна лаваница, обикновена лаваница, попова лъжичка;
Наименование на латински: Alisma plantago-aquatic;
Наименование на английски: European water-plantain, common water-plantain, mad-dog weed;
Вид: Многогодишно водно растение;
Местообитание: край реки, блата и езера, в плитка вода (до 15 см) или близо до нея; слънчево; на надморска височина до 1000;
Описание: Листата в розетка, въздушни, плаващи или потопени във водата, приличащи на листата на живовляк;  Цветовете са с 3 венчелистчета бели с жълто петно в основата и 6 тичинки, разположени са в разклонено конусовидно съцветие; височина на растението 50-90 см;
Размножаване: чрез семена, които се разнасят чрез водата;
Период на цъфтеж: юни - септември
Разпространение: Европа, Азия, Северна Америка, централна Африка, Австалия, Нова Зенландия, напълно зимоустойчив;
Произход на родовото наименование: Думата ализма е от келтски произход, означаваща „вода“; 
Медицинска употреба: Изпозва в традиционната медицина; Пресните листа и корени са токсични, но токсичният ефект изчезва при топлинна обработка или чрез изсушаване;
Култивиране: Растения могат да се отглеждат в езерца, в саксии в края на аквариуми; Растенията се саморазпространяват агресивно, когато са в подходящи условия;
Снимка: Пловдив, гребната, септември, 2020г
Източник:










понеделник, 31 август 2020 г.

Мъховидна каменоломка (Saxifraga bryoides)

Наименование на български: Мъховидна каменоломка;
Мъховидна каменоломка (Saxifraga bryoides)

Наименование на латински: Saxifraga bryoides;
Наименование на английски: mossy saxifrage;
Вид: Многогодишно вечнозелено растение;
Местообитание: силикатни почви; заема первази и пукнатини в скалата; на надморска височина от 1800 до 2900;
Описание: гъсти тесни листа, много къси, 1-2.5 см, растението образува туфи, които изглеждат като мъх; цветове единични на тъмно червени дръжки с дължина 6-10 см, обикновено 5 венчелистчета с оранжеви петънца; 
Размножаване: чрез семена;
Период на цъфтеж: юли - октомври;
Разпространение: арктическа тундра, Алпи и други европейски планински вериги на големи височини;
Снимка: Пирин, под Муратов връх, август, 2020г;
Източник:

неделя, 30 август 2020 г.

Българска тинтявка (Gentianella bulgarica) в Пирин

 Всички тинтявки по пътя към Муратово езеро бяха бели.
Българска тинтявка (Gentianella bulgarica)


Основна страница за Българска тинтявка (Gentianella bulgarica).

Обикновена решетка (Carlina vulgaris)

Наименование на български: Обикновена решетка
Наименование на латински: Carlina vulgaris
Наименование на английски: Carline Thistle
Вид: Двугодишно растение, след прецъфтяване растението умира;
Местообитание: бедни почви, сухи склонове и пасища или добре дрениран терен; предпочита варовикова почва, но може да расте и на неутрални, дори кисели почви; слънчево; на надморска височина до 1500;
Описание: твърдо и изключително бодливо растение с кафяво-жълта цветна глава, заобиколена
Обикновена решетка (Carlina vulgaris)

от венчелистчета в сламен цвят, изглеждащо като прецъфтяла маргаритка дори, когато е току-що цъфнало; Продълговатите листа, които обхващат стъблата, имат вълнообразни, извити ръбове, включително листенцата като прицветници; може да има по няколко цвята в клъстер; цъфтят през лятото и началото на есента, но мъртвите цветя запазват същия вид и през зимата; височина на растението до 50 см
Размножаване: чрез семена, растението е самоплодно
Период на цъфтеж:  юни - ноември
Разпространение: Европа, включително Великобритания, на изток до Сибир, Кавказ и Южна Азия
Приложение: Използва се като заместител на артишок в Европа; 
Медицинска употреба: Корените и листата се изпозват в традиционната медицина; 
Култивиране: Растения могат да се отглеждат в градина за хранителни цели; не понасят местене и разсаждане;
Снимка: Родопи, по пътя към курорт св. Константин, август, 2020г
Източник:

събота, 29 август 2020 г.

Теснолистна ежова главичка (Sparganium angustifoliums)

Наименование на български: Теснолистна ежова главичка;
Теснолистна жова главичка (Sparganium angustifoliums)


Наименование на латински: Sparganium angustifolium;
Наименование на английски: floating bur-reed, narrowleaf bur-reed;
Вид: Многогодишно растение;
Местообитание: водно растение, расте в бедна на хрантелни вещества вода, езера или бавно движещи се потоци, с дълбочина до 2.5м; на надморска височина 1000 до 1800;
Описание: плаващо стъбло и листа, които са тесни дълги ленти до 2м дължина; еднодомно - женките и мъжките са в сферични съцветия на различни растения; 
Размножаване: чрез семена;
Период на цъфтеж :  юли - септември;
Разпространение: Циркумбореален регион (евросибирско-канадски регион);
Снимка: Пирин, Муратово езеро, август 2020г
Източник:


вторник, 7 юли 2020 г.

Обикновено срещниче (Ajuga genevensis)

Наименование на български: Обикновено срещниче;
Обикновено срещниче (Ajuga genevensis)


Наименование на латински: Ajuga genevensis;
Наименование на английски: upright bugle, blue bugle, Geneva bugleweed, blue bugleweed;
Вид: Многогодишно растение, образува коренище;
Местообитание: тревисти места, храсталаци и гори; всякакви почви; слънчево или полусянка дори сянка; на надморска височина до 1300;
Описание: височина на растението до 40 см; 
Обикновено срещниче (Ajuga genevensis)


Продълговати тесни обратнояйцевидни, приосновни листа, които са плитко назъбени закръглени; листата са с власинки, разположени срещуположно по дръжката; 
ярко сини, по-рядко розови или бели цветове, които са тръбовидни, със силно изразена долна устна и много къса горна; тичинките и плодника стърчат извън венчелистчетата; цветовете са разположени в горна част на дръжка; 
Размножаване: чрез семена и коренище;
Период на цъфтеж :  април - август;
Разпространение: Средна Европа, Кавказ;
Култивиране: Използва се като декоративно почвопокривно растение в градините;
Снимка: Витоша, Голи връх, юли 2020г
Източник:







понеделник, 6 юли 2020 г.

Пурпурен кокеш (Scorzonera purpurea)

Наименование на български: Пурпурен кокеш
Пурпурен кокеш (Scorzonera purpurea)


Наименование на латински: Scorzonera purpurea; Scorzonera rosea;
Наименование на английски: Purplish blackwort;
Вид: Многогодишно тревисто растение;
Местообитание: скалист или тревист варовиков регион; сухо място, където е имало ледник; слънчево; на надморска височина 2000 до 2800;
Описание: Листа при основата зелени до сивкави; Цветовете са единични, кошнички, блодорозови, напомнящи цветове на глухарче с удължени крайни венчелистчета, 
разположени са на дълги дръжки; височина на растението 25-50 см;
Размножаване: чрез семена;
Период на цъфтеж: юли - септември
Разпространение: Средиземноморие, варовикови скалисти региони;
Снимка: Пирин, варовиков район Вихрен, юли, 2019г

Стоянов очиболец (Potentilla apennina subsp. Stojanovii)

Наименование на български: Стоянов очиболец, Апенински очиболец;
Стоянов очиболец (Potentilla apennina subsp. Stojanovii)

Наименование на латински: Potentilla apennina subsp. Stojanovii;
Наименование на английски: ---;
Вид: Многогодишно растение;
Местообитание: ваковикови почви; скалист, планински терен; слънчево; на надморска височина от 2000 до 2800;
Описание: изправени или леко полегнали стъбла, триделни листа, приосновни; бели до розови 5 венчелистчета, много тесни; 
растението е изцяло покрито със сребристи власинки и изглежда сиво; височина на растението до 12 см;
Размножаване: чрез семена;
Период на цъфтеж:  юни - октомври;
Разпространение: Италия и Балкански полуостров; В България се среща подвид Стоянов очиболец на Апенинския очиболец;
Снимка: Пирин, под Вихрен, юли, 2019г; Снимка на растение без цвят в съобщество с еделвайс.
Източник:






неделя, 5 юли 2020 г.

Еделвайс (Leontopodium alpinum)

Наименование на български: Еделвайс;
Еделвайс (Leontopodium alpinum)

Наименование на латински: Leontopodium alpinum;
Наименование на английски: Leontopodium nivale, edelweiss;
Вид: Многогодишно растение;
Местообитание: ваковикови почви; скалист, каменист, труднодостъпен планински терен; слънчево; на надморска височина от 1800 до 2900;
Описание: образува туфи; цветовете са разположени в края на къси стъбла, цялото растение е покрито с власинки и изглежда сивкаво; 
Цветовете изглеждат като звездички и са символ на Български туристически съюз; цветовете се запазват изсушени много дълго;
Еделвайс (Leontopodium alpinum)

Размножаване: чрез семена;
Период на цъфтеж :  юли - септември;
Разпространение: България, Румъния, Австрия, Словения, Швейцария, Италия, Франция; Алпийски планински регион, Карпати; Символ на туризма в повечето от тези страни;
Значение: В превод от латински означава лъвска лапа, в превод от немски - бял и благороден; 
Внимание: Растението е от червената книга на България, природозащитен статут Застрашен (EN). 
Медицинско растение: Използва се в традиционната медицина; 
Култивиране: Растения могат да се отглеждат в скални кътове;
Снимка: Пирин, под Вихрен, юли, 2019г; На първата снимка се виждат и листа на Стоянов очиболец;
Източник:







събота, 4 юли 2020 г.

Прешленеста момкова сълза (Polygonatum verticillatum)

Наименование на български: Прешленеста момкова сълза
Прешленеста момкова сълза
Прешленеста момкова сълза (Polygonatum verticillatum)


Наименование на латински: Polygonatum verticillatum
Наименование на английски: whorled Solomon's-seal; Convallaria verticillata;
Вид: Многогодишно растение, което развива коренище;
Местообитание: Граници на гори, сечища и сенчести скалисти места; кисели, влажни, но добре дренирани почви; сянка, полусянка; на надморска височина 2000 до 2900;
Описание: листата и цветовете са разположени в прешлени по изправено стъбло; Цветовете са с форма на малки тръбести бели камбанки по 3 – 9 в прешлен; височина на растението 0.50-1,2 м;
Размножаване: чрез семена, растението е самоплодно;
Период на цъфтеж: април - юли
Разпространение: Европа, включително Великобритания и Скандинавия, Севрна Азия, Хималаите;
Приложение: Този вид момкова сълза не е отровна, въпреки че има други представители на рода много отровни; стъблото и листата могат да се косумират като заместител на аспержи; 
Снимка: Витоша, район Алеко, юли, 2020г
Източник: